Забележителности около пивницата

Земенски манастир Свети Йоан Богослов

Земенският манастир "Св. Йоан Богослов" се намира в долината на река Струма в Коньовска планина, близо до Земенския пролом, на 1 км юго-западно от град Земен. Манастирът е основан през XI век и е един от най-старите и най-ценни български паметници на културата.

Манастирският комплекс се състои от църква, камбанария и две сгради. Манастирската църква датира от самото създаване на манастира и е била реставрирана през 1354. Със своята дължина от 9,18 м., ширина 8,71 м и височина 7 метра (11,20 с купола) и почти кубична форма, църквата е забележителен паметник на българската средновековна архитектура. Подът й е покрит с разноцветни каменни плочи и антични тухли, a куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.

Освен с интересната си архитектура, църквата е известна с древните си стенописи с библейски сцени от XIV век. Тук се намира и един от най-старите стенописи на известния български светец Иван Рилски. Подобно на Боянската църква и тук са изрисувани ктиторски портрети на Български боляри, между които на деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя.

Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир - за музей, филиал на Националния исторически музей.


На 26км от с.Калище се намира Гигински манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян"

Църногорският манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" (известен още и като "Гигински манастир" или "Черногорски манастир") е разположен в подножието на вр. Китка (1118 м н.в.), в планина Черна гора. Манастирът се намира на около 4-5 км югоизточно от село Гигинци, на 16 км югозападно от град Брезник и на 52 км източно отстолицата София.

Манастирът датира от XI-XII век, като тогава се е намирал в подножието на връх Тумба (1129 м.), в местността Китка. За разлика от почти всички манастири по българските земи, Гигинският манастир е продължил да функционират и след османското нашествие до средата на XVIII век, когато е опожарен от турците. В началото на XIX век е построен наново на сегашното си място, заради лековитият извор (аязмото), което се намира тук.

Лековита вода (аязмото) извира от корените на стар дъб в двора на манастир и продължава и до днес да събира много хора от различни краища на България, търсещи цяр за очни и стомашни болести, бъбречни и костни заболявания, проблеми с жлезите с вътрешна секреция. Вярва се, че, който отпие от водата около стария дъб укрепва имунната си система, засилва кръвта и успокоява нервната система.

Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописи от края на XIXв. и рисунки на ктиторите (дарители), в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време. Понастоящем Гигинският манастир е действащ.


На 5 км от с.Калище се намира Жаблянски манастир Свети Йоан Кръстител

Жаблянският манастир "Свети Йоан Кръстител" е разположен в Конявска планина, под връх Курилово, 2 км южно от село Жабляно, в местността Вирова градина.

Дата на създаване на манастира не е известна. По време на Турското иго манастирът е бил разрушен и е възстановен едва през XVIII век. През първата половина на ХІХ в. в манастира е основано килийно училище.

От 1879 г. до смъртта си през 1881 г. игумен на манастира е видният педагог и деец на църковно - националните борби Аверкий Попстоянов, погребан до черквата.

Манастирът се състои от трикорабна, триапсидна, еднокуполна черква датираща от 1884 година и жилищни и стопански постройки.

В наши дни Жаблянският манастир "Свети Йоан Кръстител" е постоянно действащ старостилен манастир и е обявен за паметник на културата.


На 34 км от с.Калище се намира Одранишки манастир

Одранишкият манастир "Свети ап. Петър и Павел" е български манастир. Манастирът е разположен в Ерулската планина край село Одраница на 25 км северно от град Земен и на 60 км северно от град Кюстендил.

Основан е през 17-18 век и е възобновен през 2001 г. и сега е действащ. Манастирът няма запазени стари основи, изграден е върху предполагаемото място на стария манастир. Единственото, което е останало от стария, е иконата на "Св.ап.Петър и Павел", която е била на олтарната част, датираща от 17 век, сега е разположена в църквата, намираща се в двора на манастира. В двора на манастира има два параклиса, църква и жилищна сграда, в която се помещава игумена на манастира. От 2006 г. игумен на манастира е отец Ефрем.

Одранишкият манастир “Св. апостоли Петър и Павел” се намира на около 2,5 км североизточно от средището на село Одраница. Разположен е в живописен дол от южния дял на Ерулска планина, водещ началото си от подножието на връх Павлов рид.

Сегашният Одранишки манастир е бил предшестван от манастир, основан през средновековието, за който няма сведения, нито за времето на основаването му, нито за това кога е бил разорен. Възстановен е за първи път през 1870 г. или през 1886 г., според различните източници. Манастирът просъществува до идването на атеистичната социалистическата власт в България в 1944 г., след което бива напуснат и постепенно запада, докато съвсем не рухва през зимата на 1985/86 г. След няколко години хора с корен от с. Одраница подемат инициативата за възраждане на святото място. Новата църква е изградена върху основите на стария храм. Единственото което е останало от някогашната обител е иконата на Св. Св. Петър и Павел, съхраняващата се в Историческия музей в Перник. Датирана е от средата на XIX век и според специалисти авторът ѝ е руски художник. Иконите и иконостасът са били изработени от братята Иван (иконописец) и Марко (дърворезбар) Хаджиикономови от Банско. В днешния си вид манастирът е изграден между 1-ви юли 1999 г. и 30-ти май 2000 г., построен е само за 325 дни. От 16-ти септември 2001 г. се обитава, с известни прекъсвания, от монаси, като от 1-ви юли 2006 г. игумен на духовното учреждение и негов единствен обитател е младият отец Ефрем. Манастирът представлява красив и спретнат комплекс от църква, жилищна сграда и 2 параклиса. Параклисите са пищно изрисувани, а изписването на църквата все още предстои (есента на 2008 г.). Наоколо има обширна и вечнозелена поляна, а край нея, до гората, и кътчета за отдих и бивакуване


Земенски пролом

Земенският пролом е тесен и дълбок пролом на река Струма. Разположен е на територията на областите Кюстендил и Перник, югозападно от Земен. Проломът свързва Радомирската котловина с Кюстендилската котловина. Дължината му е 22 км. Изграден е от пясъчни варовици, с които са се образували пещери, карстови извори, скални пирамиди и водопада Скакавица. През пролома минава въздушната от главните въздушни магистрали за миграция на прелетни птици от Европа към Африка - Виа-Аристотелис.


На 4км от с.Калище се намира яз. Пчелина (Лобуш)

Пчелина (Лобош) е язовир в Западна България, построен през 70-те години. Преди това на негово място е имало село Пчелинци, от където произлиза и името му. По време на социализма е направен за утайник на река Струма, защото Перник много я е замърсявал и от Гърция са подавали оплаквания, че на тяхна територия се влива мръсната вода на река Струма. Сега язовирът е чист. На язовира има почивни станции на БАН, както и изграден развлекателен комплекс с басейни и дискотека. Обиколката на язовира по брега е 34 километра, а площта му е 5,38 км². На брега на язовира се намира средновековната църква „Свети Йоан Летни“.


Водопада Полска Скакавица

Водопадът Полска скакавица е едно от най-красивите, спокойни и възхитителни места в България. Ако искате да се отдалечите от градския шум, да усетите тишината на природата и да се заредите с много положителна енергия, то тогава непременно посетете това приказно кътче.

Природната забележителност се намира из просторните гори на Земенската планина и отстои на 80 км. от София и на 60 км. от град Перник. Съвсем близо са разположени град Земен и село Ръждавица.

Водопадът се издига на 700 м. надморска височина и е образуван от малката рекичка Широки дол – десен приток на река Струма, която преминава през селцето Полска Скакавица. Водите на реката падат от 50 м. височина и образуват невероятната гледка на този изключително живописен водопад. Течението на реката е оформило назъбени скални тераси, по които се стича водната струя. Районът около забележителността е обрасъл с буйна растителност,а мястото изглежда диво и недокоснато от човешка ръка.

Скакавишкият водопад се нарежда на трето място по височина у нас, а за природна забележителност е обявен през 1968 година. Не далеч от това кътче е разположена църквата „Свети Димитър“, която е построена през 1892 година. Близостта на храма с водопада превръщат местността около с. Полска Скакавица в чудесна туристическа дестинация.

За да достигнете до водопада има два начина. Ако не разполагате с автомобил, можете да хванете влака Кюстендил- София и да слезете на ж.п. спирката Скакавица. От там продължавате по тясна пътечка, после преминавате през тунел и достигате до стара изоставена къща. Трябва да поемете по пътеката, която преминава покрай къщата и след около 30 минути ходене пеша ще се озовете пред водопада.

С кола пътят ви от Кюстендил ще продължи през село Ръждавица и след това се поема към село Полска Скакавица . Преди да достигнете селото има малка табела, която ви упътва да завиете надясно по черен път. Самият черен път, който води до водопада е препоръчително да се изминава само с джип. Ако колата ви е ниска, паркирайте я на подходящо място и продължете пеша. Ако решите да продължите пеша, след 1 час вървене ще достигнете до една къща за гости и старото селско училище. Оттам продължавате по тясна пътека и след 20 минути ще сте в подножието на водопада.